洛杉矶迪士尼乐园加州冒险乐园门票（二选一）
Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) e строго охранявана бетонна стена, разделяща западната част на град Берлин както от източната част на града, така и от цялата територия на Германската демократична република през периода на Студената война. Тя служи за държавна граница между ГДР и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г.
| Берлинска стена Berliner Mauer | |
 Изглед от Западен Берлин, 1986 г. | |
  Берлинска стена Местоположение в Берлин | |
| Информация за обекта | |
|---|---|
| Страна |  ГДР |
| Местоположение | Източен Берлин |
| Вид | погранична зона |
| Дължина | 155 km |
| Височина | 3,60 m |
| История на обекта | |
| Строителство | 13 август 1961 г. |
| Материали | бетон |
| Експлоатация | 1961 – 1989 г. |
| Битки | Берлинска криза |
| Състояние | разрушена |
| Разрушен | 9 ноември 1989 – 1994 г. |
| Берлинска стена в Общомедия | |
Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.
Построяване на Берлинската стена
редактиранеСлед Втората световна война Берлин е поделен между страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
Падане на Берлинската стена
редактиранеНа 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Само няколко секции от стената са запазени – в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery), и на Бернауер Щрасе.
Културен аспект
редактиранеАко от ?източната“ страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова ?изложба“ на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.
След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията ?Майкрософт“, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма[1][2].
Албумът на Пинк Флойд ?Стената“ е написан до голяма степен от Роджър Уотърс по време на престоя му в групата. Шоуто се провжда в Берлин на 21 юли 1990 г., в чест на падането на Берлинската стена осем месеца по-рано. През септември 1990 г. е издаден и видеоклип от концерта. Участват Оркестърът на Съветската армия, група Скорпиънс и др. Концертът е гледан на живо от 350 000 души и излъчен на живо пред над 500 милиона души по целия свят. Провежда се на място, което седем месеца по-рано е ничия земя, заобиколена от стената между забележителните Бранденбургска врата и Потсдамер плац.[3] Излъчван е директно по БНТ.
Галерия
редактиране-
Строежът на Берлинската стена, 20 ноември 1961 г. -
Американският президент Джон Кенеди на Берлинската стена, 26 юни 1963 г. -
Декември 1989, от 2-те страни на стената. -
Мемориал на загиналите на Берлинската стена. -
Най-известното място на Стената близо 2 десетилетия след нейното срутване – Бранденбургската врата. -
Сегмент от Берлинската стена в София.
Източници
редактиране- ↑ Част от Берлинската стена ще бъде изложена до НДК // www.dnevnik.bg, 2006. Архивиран от оригинала на 2025-08-07. Посетен на 4 октомври 2008 г.
- ↑ opoznai.bg
- ↑ The Wall: Live in Berlin // tonyhollingsworth.com. Посетен на 1 август 2025.
Вижте също
редактиране- Wind of Change
- Ich bin ein Berliner
- The Wall – албум на Пинк Флойд
Външни препратки
редактиране- Лазарова, Ирина. Заеко, бягай (Когато преди 25 години стената пада, хиляди зайци, живеещи в 170 километровата ?ивица на смъртта“, са изправени внезапно пред предизвикателството да оцелеят в един нов свят) // Капитал. 11 2014. Посетен на 19 януари 2017.
- www.wall-berlin.org
- Филм на Дойче веле за Берлинската стена Архив на оригинала от 2025-08-07 в Wayback Machine.
- Берлинската стена Архив на оригинала от 2025-08-07 в Wayback Machine. – фотографии